Древна персийска мъдрост

„Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на копнежа на живота по самия себе си.

Те идват чрез теб, но не са от теб, и макар че са при теб не ти принадлежат.

Ти можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си, защото те си имат свои собствени.

Можеш да дадеш подслон на тялото им, но не и на душата им, защото тя живее в къщата на утрешния ден, където ти не можеш да отидеш дори и в сънищата си.

Ти можеш да се опиташ да си като тях, не се опитвай да приличат на теб, защото животът не върви назад и не спира при вчера.”