Мостове на приятелството

"След преминаването на Дунав, руската армия била разделена на три отряда: Източен, Западен и Преден. Източният отряд от около 70 000 души имал за цел да неутрализира силните турски гарнизони в района на четирите крепости Русе, Силистра, Шумен и Варна. Западният отряд от около 35 000 души се насочил към Видинската крепост. А Предният отряд от едва 12 000 души под командването на ген. Йосиф Гурко трябвало да настъпи към Търново, да овладее старопланинските проходи и да не допусне преминаването на турски войски от Южна в Северна България. Именно към Предния отряд било зачислено и българското опълчение.

За броени дни Предният отряд освобождава старата българска столица, прониква в Южна България пред Хаинбоазкия проход и освобождава Казанлък и Стара Загора. Срещу руските воини и българските опълченци обаче се насочва 40-хилядната армия на Сюлейман паша, която има за цел да се прехвърли на север от Балкана и да подсили турските сили там.

На 19 юли 1877 г. Сюлейман паша нападнал Стара Загора. Българските опълченци получават своето бойно кръщение в последвалото неравно сражение. В един ден пет знаменосци отдават живота си в защита на Самарското знаме!!! Стара Загора пада отново в ръцете на турците. Градът бил сринат до основи, а населението - подложено на невероятни жестокости.

"Самарското знаме,"(1911 г.) худ. Ярослав Вешин.

Опълченецът Никола Корчев (на картината) е един от бранителите на Самарското знаме в боя при Стара Загора. Когато вижда, че сам командирът на отряда подполк. Павел Калитин пада убит в защита на бойната светиня, Корчев грабва знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Така то било спасено и не пада в плен."  https://bulgarian-kuber.blogspot.com/2006/03/blog-post_114131605744682194.html